ОВОС (оценка на въздействието върху околната среда)
Цели
С ОВОС се цели съвместяване на очакванията по отношение на околната среда в процеса на устойчиво развитие в съответствие с принципите на опазване на околната среда, интегрирани в секторните политики - транспорт, енергетика, строителство, селско стопанство, туризъм, промишленост, образование и други.
Историческа справка
Процедурата по ОВОС в България е въведена през 1991 г. със Закона за опазване на околната среда, първият закон в тази област в началото на преходния период. Регламентираната процедура е съобразена с Директива на ЕС (85/337/ЕЕС) и въвежда превантивната дейност като основен принцип на управлението на околната среда. През 1992 г. е приета първата Наредба № 1 за ОВОС, детайлизираща процедурата и изискванията, поставени рамково в закона. В резултат на натрупания практически опит се налага подготовката и влизането в сила на нова Наредба(№1) по ОВОС, през 1995 г.
Следвайки практическото развитие на процеса на ОВОС в България и съобразено с опита и познанията по прилагането в страните–членки на Европейския съюз, ЗООС в частта по ОВОС се променя няколко пъти, с което се усъвършенстват правилата и изискванията по ОВОС. Най-значителното по своя обем и същност е изменението от 1997 г., когато се поставят конкретни критерии за извършване на задължителна ОВОС и ясно се регламентират компетентните органи.
През 1998 г. се отменя Наредбата от 1995 г. и се приема нова Наредба №4 за оценка въздействието върху околната среда. Това се налага за изпълнение на изискванията за съобразяване на българското законодателство с това на ЕС, както и за включване напълно практиката на ЕС. Отразена е значителна част от влязлата в сила Директива 97/11/ЕС за изменение на Директива 85/337/ЕЕС за ОВОС; прецизирани са изискванията към обхват и съдържание на докладите за ОВОС за планове и програми, проекти и обекти в експлоатация; детайлно се регламентира последователността на процеса за различните проекти и обекти, както и мястото на ОВОС в процеса на одобряване и разрешаване на инвестиционните намерения; поставя се началото на регламентирания контрол за изпълнение условията на издадените от компетентните органи решения по ОВОС. Също така е регламентирана процедурата по ОВОС за обекти с трансгранично въздействие в съответствие с ратифицираната от Република България през 1995 г. Конвенция за ОВОС в трансграничен контекст.
Участието на обществеността става задължителна и съществена част от процедурата по ОВОС в България. Регламентираните нормативни изисквания позволяват обществеността да изразява своето мнение към резултатите от извършената ОВОС (и косвено към самия план, проект или обект в експлоатация). Това дава възможност действително да бъде оказано въздействие при вземане на едно или друго решение - по отношение на съществуващите алтернативи, предлагане на нови алтернативи, в някои случаи дори и за не разрешаване на реализацията на проекта или частично спиране на обекти в експлоатация. В периода 1997-1998 г. от обществеността и НПО са отхвърлени няколко проекта.
Нормативната уредба ясно регламентира и процедурата за обжалване по съдебен ред на взетите решения по ОВОС от компетентните органи, МОСВ или РИОСВ.
България предприема стъпки и за прилагане на стратегическата ОВОС на планове и програми. През 1999 г. е създадена Междуведомствена комисия към МОСВ с участие на представители на МЗ, МЗГ, МРРБ и национални експерти, която конкретизира изискванията към обхват и съдържание на докладите за ОВОС за устройствените планове и техните изменения.
През 2003 г. е приета нова НАРЕДБА за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, която след изм. и доп. в периода 2006-2016 г. е действаща и понастоящем.
За кои обекти се извършва
ОВОС се извършва задължително на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложения № 1 на ЗООС, както и за техните изменения или разширения, при чието осъществяване са възможни значителни въздействия върху околната среда. Необходимостта от извършване на ОВОС се преценява за инвестиционните предложения за ново строителство, дейности и технологии съгласно приложения № 2 на ЗООС, както и за всяко тяхно разширение или изменение, ако се очаква то да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда.
Процес на ОВОС
Етапите от процеса на ОВОС са:
- уведомяване на компетентните органи и засегнатото население;
- преценяване на необходимостта от ОВОС;
- извършване на консултации; определяне на обхвата, съдържанието и формата на доклада за ОВОС;
- оценяване качеството на доклада за ОВОС;
- организиране на обществено обсъждане на доклада за ОВОС;
- вземане на решение по ОВОС;
- осъществяване на контрол по изпълнението на условията от решението по ОВОС;
- презаверяване на решение по ОВОС, загубило правно действие.
етапи | пояснения |
ПОДГОТОВКА ИНВЕСТИЦИОННО ПРЕДЛОЖЕНИЕ | Възложителят осигурява задание за проектиране или прединвестиционно проучване в зависимост от намеренията си. |
УВЕДОМЯВАНЕ НА КОМПЕТЕНТНИЯ ОРГАН ПО ОКОЛНА СРЕДА И ЗАСЕГНАТОТО НАСЕЛЕНИЕ | Осигурява се от възложителя, като уведомяването трябва да е писмено. Компетентните органи по околна среда са МОСВ и РИОСВ. |
ПРЕЦЕНЯВАНЕ (SCREENING) | Извършва се от компетентния орган по околна среда за всеки конкретен случай, като:
За случаите на преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС, компетентният орган по околна среда издава мотивирано решение:
|
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОБХВАТА НА ОЦЕНКАТА (SCOPING) | Изработването на заданието за обхвата на ОВОС се осигурява от възложителя, както и провеждането на консултации с компетентния орган по околна среда, специализирани ведомства, включително и поделенията на Министерството на здравеопазването и засегнатата общественост. Възложителят изготвя справка за резултатите от проведените консултации и за мотивите за приетите и неприетите препоръки и бележки. Информацията, получена при консултациите се използва при изготвянето на заданието. Възложителят задължително провежда консултации по изработеното задание с компетентния орган по околна среда. |
ИЗГОТВЯНЕ НА ДОКЛАДА ЗА ОВОС | Възлага се от възложителя на колектив от експерти с ръководител. Изготвя се съобразно заданието и при ползване на актуални данни, съвременни познания и методи на оценка. В случай, че преди това е била проведена процедура по Екологична оценка на планове и/или програми, се вземат под внимание събраната информация, направените анализи при изготвянето на Екологичната оценка, както и становището на компетентния орган по нея. |
ОЦЕНЯВАНЕНА КАЧЕСТВОТО НА ДОКЛАДА ЗА ОВОС | Възложителят представя изготвения доклад пред компетентния орган по околна среда за оценка на качеството му. Компетентният орган оценява качеството по степенна система, в резултат от която:
|
ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКЛАДА ЗА ОВОС | Възложителят предоставя копия от доклада на засегнатите общини/кметства/райони, посочени от компетентния орган по околна среда и съвместно с тях организира среща за обществено обсъждане, за което уведомява интересуващите се чрез средствата за масово осведомяване. Общините/кметствата/районите, компетентните органи по околна среда и възложителят осигуряват достъп до доклада за ОВОС на всички интересуващи се най-малко 1 месец преди датата на срещата. Възложителят представя пред компетентния орган по околна среда становище по предложенията, препоръките, мненията и възраженията в резултат от общественото обсъждане. При постъпили предложения за други възможни начини за осъществяване на инвестиционното предложение Възложителят по своя преценка може да възложи допълнение към доклада и да организира ново обществено обсъждане. |
ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ ПО ОВОС | Решението по ОВОС се взема от компетентния орган по околна среда въз основа на доклада за ОВОС и приложенията към него, документацията и становищата, получени в хода на процедурата, резултатите от общественото обсъждане и решение на съответния Експертен екологичен съвет. С Решението може да бъде:
|
Нормативна база
- ЗАКОН за опазване на околната среда (Обн., ДВ, бр. 91/ 2002 г.; посл. изм., бр. 101/2015 г.);
- НАРЕДБА за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Приета с ПМС № 59 от 7.03.2003 г.) (Загл. изм., ДВ, бр. 3 от 2006 г.) (Обн., ДВ,бр. 25/2003 г.; посл. изм. и доп., бр.12/2016 г.)